избивам си нещо от главата

Kopf m, Köpfe 1. глава; 2. ум; разсъдък, разум; 3. главичка (на топлийка, гвоздей); 4. заглавие (във вестник); винетка на книга; pro Kopf на глава, на човек; das Dorf hat 250 Köpfe селото има 250 жители; umg nicht auf den Kopf gefallen sein не съм паднал от небето; umg jmdm. den Kopf waschen казвам някому нещо направо, без заобикалки (правя го на нищо); umg den Kopf verlieren изпадам в паника; umg etw. (Akk) auf den Kopf hauen бързо (и щедро) харча пари за някакво удоволствие; seinen Kopf für sich haben своенравен, упорит съм; umg sich (Dat) den Kopf über etw. (Akk) zerbrechen/zermartern блъскам си главата над нещо; jmdn. vor den Kopf stoßen обиждам някого, проявявам неблагодарност спрямо някого; umg Hals über Kopf презглава, с най-голяма бързина; was man nicht im Kopf hat, muss man in den Beinen haben 1) ако човек забрави нещо, трябва два пъти да ходи за него; 2) На когото му е слаб акъла, да му е здрав гърба.

* * *

der, e 1. глава; гов разсъдък, разум; s-n Kopf durchsetzen налагам волята си; er ist nicht auf den = gefallen главата му сече, умен е; alles auf den = stellen обръщам всичко с главата надолу: e-m etw aus dem = bringen избивам нкм нщ от главата; es will mir nicht in den = умът ми не го побира; es geht um s-n = касае се за живота му; ein Brett vor dem =е haben глупав, тъп съм като пън; 2. заглавие (на вестник, бланка и др.).